Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят казвайки: Авраам бе <само> един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.
Сине човешки, тия, които живеят в ония опустошени места в Израилевата земя, говорят, казвайки: Авраам бе само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; нам се даде земята в наследство.
„Сине човешки, тези, които живеят на опустошените места по Израилевата земя, казват: ‘Авраам беше един и получи във владение тази земя, а ние сме много и тази земя ни е дадена като притежание.’
сине човешки! тия, които живеят в опустелите места на Израилевата земя, казват: Авраам беше един – и получи да владее тая земя, а ние сме много; и тъй, нам е дадена тая земя за владение.
Сине човешки, тези, които живеят в онези опустошени места в Израилевата земя, говорят: Авраам беше само един, но пак наследи земята; а ние сме мнозина; на нас бе дадена земята в наследство.